съвест и после човек

Oct 15, 2006, 11:11 AM

Poetry

603 0 2

Тъмни заледени
коридори,паяжини,
оледенели,
влажни хлъзгави
стълбища,
души обеднели,
изкривени от
писък са лицата,
зверски кикот
в края, където
трябва да бъде
светлината.
Просветление,
ли чакаш?
Какво повече
искаш,всеки
според делата!
Изгарящ въздух,
Гърдите раздира,
с парче стъкло
името си пишеш
по плътта на
кошмара.
Жажда за живот
в теб кипи,
но колкото повече
се бориш
толкова по жалък
му се струваш.
Смяташ ли,
че вече си изкупил,
Вината си,а?
Така ти се струва.
Нали?
Отваряш очи,
И съвестта проклинаш,
За дето си се родил,
Майка си виниш,
Отново за
смъртта си помисляш,
и при спомена за
ада ставаш човек,
за теб смях ще
има в края на тунела,
не светлина.Хахаха

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-10-15T16:56:38+03:00

"...и при спомена за
ада ставаш човек,..."
Дано да е така, това е смисъла, всеки да е човек с главно Ч ...

Поздрав и усмивка.
kity (Людмила Нилсън)

2006-10-15T11:56:51+03:00

Хареса ми!!! Нека се замислим над това!