На разпети петък,
на кукуво лято -
ще я продам.
Ще я просна
на стар вестник,
да се черви от срам.
И без пазарлъци,
парченца за опитване -
като локум.
Сама да се хвали
с прегракнал глас,
ако има ум.
Веднъж завинаги
и цяла целиничка.
Да се отърва.
И вместо плата
в дъното на паничката
да блещука сълза.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
