Порасна моето момиче - довчера ходеше едва,
а днес опитва се да тича и не със мама, а сама.
Шишето си държи в ръчичка, а в другата - какво да е...
Порасна мойта дъщеричка и не е бебе, а дете.
Усмихва ми се закачливо и хуква весело напред.
Детенце малко, обичливо, на мама най-голям късмет!
Опитва се дъжда да хване, да стигне слънцето с ръце,
да види де каквото стане и се засмива от сърце.
До вчера мъничко момиче, до вчера бебе, днес - дете..
Проходи, после се затича и пред очите ми расте.
Бърбори, пада, става, тича, а любопитното носле
навсякъде се вре, наднича, засмива се или реве.
И с колко топла, нежна радост дарява ме тя всеки ден, 
и ставам по-добра и мила, на детската й сила в плен!