Nov 21, 2008, 6:56 PM

Тайната вечеря

  Poetry
697 0 4

           ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

 

 

Останах в плен на тайната вечеря.

Не бях на нея Юда, ни Христос.

Със хората познат съм не от вчера.

Сега приеха ме за близък гост.

 

 

Надпиваха се чашите във мрака -

вино и светкавица се сляха.

Навън от вина  нощта заплака.

Надеждите в тази нощ умряха.

 

 

Замерваха ни вчерашни въпроси –

предаван бях и аз, като Христос.

От Юда не исках милост да изпрося.

Обещах, като Христос, да тръгна бос.

 

 

Навън нощта е преминала.

Стоиме със замрежени очи,

любовта в омраза е застинала.

 

… Христос и Юда.  Кой е? Не личи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...