Така...
приливни вълни
движат многоцветните залези
и релефни пълнолуния
в отражения на съня
така им отива...
на летните спомени
да имат морски аромат
с полепнал пясък по дланите
и солени зеници за виждане
а изсъхналият ечемик
е стръкче икебана в преспи сняг
с мек малцов вкус
и дъх на диви кестени
така и отива...
на зимата белия фон
с букет от искряща жарава
и няколко мокри шишарки
за фойерверки в камината
сезонно се сменят картините
рамките винаги са еднакви
отвън съм различна
а някъде вътре съм същата
така ми отива...
© Ол All rights reserved.
Мечът на истината?Здравей Морещице!
