"Понякога сме чужди и далечни"
Илко Илиев
Понякога сме чужди и далечни,
(а близо сме - един до друг вървим )
След поводите глупави и смешни
със часове и дни дори мълчим.
В такива дни е облачно и пусто,
и криви са небесните контури.
Безсилни са и парещите чувства,
разплитащи кълбетата от бури.
А нощите, тогава става страшно.
Усещам мравешките стъпки тихи
на топлия ти дъх, чартаещ ясно
пътечки от безмълвни тъжни щрихи.
Заспиваме в постелята на мрака.
Но той вълшебник е - крои магия.
Щом утрото надникне през стъклата,
ръце около теб съм пак обвила.
Понякога сме чужди и далечни,
но всъщност сме сърдити две деца.
След поводите глупави и смешни
си казваме - така е в любовта.
© Жанет Велкова All rights reserved.