ТАКА МИ КАЗВАХА...
Така ми казваха:
- Не ги гони!
Простора е за птиците.
Във високото.
Те там летят,
но земни са гнездата им.
Спри след вятъра да
тичаш...
Той няма дом и няма си посока.
Така ми казваха...
Смири се!
Веднъж падни на колене!
Истински долу на земята
в прахта
ще усетиш мириса
на болката.
От удара...
Когато падаш.
Само смирена, ще видиш,
изправената трева
и нейното ярко зелено,
след хвърлените по
тебе камъни.
Само тук ,долу - росата е миро,
защото е плакала,
когато се раждала.
Само тук.
Тук ниско долу,
когато целуваш стъпките,
земята се слива с небето.
И се ражда огъня,
който,
държиш в ръцете си.
Малка свещица...
Земя.
Небе и
Огън...Останалото
беше смирение.
Така ми казваха...
Видя ли,вярата?
Това е Рождество.
Верен път.
Не можеш да избягаш...
© Веска Алексиева All rights reserved.
