Feb 21, 2007, 2:23 PM

Там, където...

  Poetry
1.4K 0 9
Там, където срещат се земята и небето,
там е онзи рай от приказни лъчи,
Там е истината, водеща ни леко,
там са истинските парещи звезди.

Там, където морето и зората
нежно се докосват и допълват своя блян,
там, където слънце подарява светлината,
там е най-прекрасния пристан.

Там, където влива се реката,
там, където гали тя брега,
сълза от щастие пуснах във водата
и помолих се да бъде все така...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

  • сълза от щастие пуснах във водата
    и помолих се да бъде все така...!
    ...
    Дано!
    Поздрави!
  • Прекрасен стих!
    Впечатли ме много!
    Браво!
    Поздрави Натали!
  • Много хубав е стиха ти, Натали!!! Поздрави!!!
  • Тук, момиче - в сърцето
    сутрин срещам аз зората,
    щом докосна ти лицето -
    полъх мил на ведрината.

    Тук, момиче - в гърдите
    чувствам и това, което
    дава блясък на звездите,
    за да озарят небето.

    Тук, момиче - в ръцете
    се поражда добротата,
    щом поема ги - и двете,
    запламтява светлината.

    -Да, така е - в очите
    преоткривам аз жената,
    щом докоснат ме лъчите,
    носещи ми красотата.
  • Харесвам стиховете ти.Много си падам и по ДМ

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...