Танцуващата с ангели
на Варта Ценкова
Довиждане, Варта! Няма да спреш да танцуваш.
Арменската кръв за небесни ли танци завря?
Розите сутрин дъждовните капки целуват.
Знам, че се смееш, но, моля те, стига се смя!
Вятърът свири в небето мажорни акорди.
Облаци стъпват на палци във моите очи.
Тук, на земята, всички сме вече зад борда,
а ти и това победи със финес, Вартухи.
Много са вече небесните мои щурчета.
Прозорецът вечер се къпе в искрящи звезди,
но видя ли полет на малка стремглава комета,
познавам те, Варта, и зная това, че си ти.
Не ми е присъщо да плача, но текват сълзите.
Луната е кисела, сякаш нахапан лимон.
Спомени трият влагата моя в очите...
Смъртта е финалът на този житейски закон.
Аз зная, че там ще научиш и Бог да танцува,
и ангели бели ще имаш във твоя балет.
Ти жива си в мен и аз затова не тъгувам.
Довиждане, Варта! Желая ти много късмет!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
