Опиянена от аромат и бяла нежност,
Душата ми се завъртя във огнен танц,
затанцува в небесната синя безбрежност,
разлисти се и с пролетта - разцъфтя.

Небесния изгрев посреща събудена,
танцува щастливо със залеза,
от сполетялото я щастие учудена -
изгря във нея обич запалена.

През огненото знойно лято
прибра грижливо своите крила,
надежда за политане изпратила,
простила се със своята мечта.

А есента - дочула шепотни копнежи,
отново към небето с устрем полетя,
забравила слани и есенни валежи -
във танц щастлив тя пак се завъртя.

Но зимата отново я смрази -
покри я с ледени вихрушки,
обледени летежните мечти,
попари порива за случване.

Более - притихнала и няма,
на колене - от безразличие и хлад,
простила се с илюзия голяма,
погребва с тъжен реквием
прекършените си крила.

... Сега си чака пролетта -
оная - нежната и бялата,
с размаха на птичите крила,
ароматната и разцъфтялата.