Татко

Oct 4, 2013, 8:54 PM

Poetry

463 0 1

Навярно пак не си разбрал,

че искам аз гласа да чуя,

тоз, бащиния дет ме е създал,

тъй сложно ли е, някак си се чудя?

Какво те спира толкова, кажи,

след толкова изминали години,

за разговор единствен ти дори

спокойно да намериш сили?

Дали е скъпо толкова за теб,

по-скъпо от това, че съм ти рожба,

нещата май такива са, нали,

за жалост моя много ти подхожда!

Уви, живот е, всеки, знам, греши

и колкото победи да запишеш,

все има нещо дето ти тежи,

все нещо мъчи нечовешко!

Не търся прошка, нито добрина,

за тях, знай, времето изтече,

далечни с теб оставаме сега,

но ти баща ще си ми вечно!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.