Татко
Навярно пак не си разбрал,
че искам аз гласа да чуя, тоз, бащиния дет ме е създал, тъй сложно ли е, някак си се чудя? Какво те спира толкова, кажи, след толкова изминали години, за разговор единствен ти дори спокойно да намериш сили? Дали е скъпо толкова за теб, по-скъпо от това, че съм ти рожба, нещата май такива са, нали, за жалост моя много ти подхожда! Уви, живот е, всеки, знам, греши и колкото победи да запишеш, все има нещо дето ти тежи, все нещо мъчи нечовешко! Не търся прошка, нито добрина, за тях, знай, времето изтече, далечни с теб оставаме сега, но ти баща ще си ми вечно!!!© Емилиан Примов All rights reserved.
