Ти
Ти, страннико от самотните ми вечери,
утъпкваш с тежки стъпки новите ми светове.
Не се прави, че нищо не разбираш,
нали от теб са всичките ми грехове.
Ти в мислите ми дълго си жигосвал.
Отровен белег и до днес личи.
Пропуснат вятър, като хала,
помиташе със огън моите мечти.
Със усмивката на дявол, остави люта рана
в премрежените ми от обич влюбени очи.
Макар погребани и до днес възкръсват,
думите без милост, от които ме боли.
Но днес ти моя праг не ще прекрачиш.
Ще те оставя вън да зъзнеш без вина.
До вчера беше със любов даряван,
но вече нямаш право на това.
© Таня Кирилова All rights reserved.
