Ти, страннико от самотните ми вечери,
утъпкваш с тежки стъпки новите ми светове.
Не се прави, че нищо не разбираш,
нали от теб са всичките ми грехове.
Ти в мислите ми дълго си жигосвал.
Отровен белег и до днес личи.
Пропуснат вятър, като хала,
помиташе със огън моите мечти.
Със усмивката на дявол, остави люта рана
в премрежените ми от обич влюбени очи.
Макар погребани и до днес възкръсват,
думите без милост, от които ме боли. ...