Ти, копеле, пестил ли си...
Ти, копеле, пестил ли си...
Ти, копеле, пестил ли си...
Пестил ли си от баничките сутрин
(е с тоя първи въпрос е свързано
всичкото ни пестене в държавата).
Пестил ли си,
връщайки бирени бутилки
в кварталната бакалия...
Никакви кифли...
Никакви бози...
Продавал ли си, копеле,
филиите с лютеница за по четири стотинки...
Ти, копеле, вкарвал ли си по два
камиона с кюмюр в бараката
на съседа чак в другия
край на двора шейсет метра
в едната посока,
за да заработиш два
социалистически лева...
А после вкарвал ли си три каруци
с оборска тор на другия съсед
за градината
още толкова метри,
за да изкараш още два лева...
И това не на твойта осемнайста година...
Говоря ти за дванадесет...
Ти, копеле, знаеш ли
как се събират шейсет и осем
социалистически лева...
За китара...
За първата ми китара...
Знаеш ли...
Не знаех какво е кино,
щото пестях, копеле...
Заеби го супер Марио...
Ебал съм ти ги Стратегиите...
Какви са ти приятелите, копеле,
че да ти кажа ти какъв си...
Моите ме видяха да мъкна
тротоарни плочки
на един строеж, оставиха чантите
и направиха верига...
После събраха последните четири лева,
дето не ми достигаха...
За да ми сбъднат мечтата, копеле...
За да ми сбъднат мечтата...
Единият сега преподава
икономика в Щатите.
Другият има шестотин
работника и направи
две детски градини
за децата им.
А третият е монах в Атон...
Аз какви ги делам тука ли, копеле...
Върнах се...
Не съм луд, копеле...
Помниш ли как свършва
„Великолепната седморка"...
„ - Ти се върна?
На място като това?
Мъж като тебе?!
Защо?"
Родина, бе копеле...
Родина...
Тука ще си сбъдвам мечтите...
Без нас Родината какво е?...
© Роберт Кулиани All rights reserved.
