Ти ме почакай
Ти ме почакай
Бродя и скитам, и търся зората,
сама във нощта за ръка със тъмата.
Нося дълбоко във мен светлината,
но ровя се в здрач да открия душата.
Душа със лице на душа, но без тяло,
невидима, светеща, силна и бяла.
Протрита от младост, от страх овехтяла,
трошена, но цяла, облята в раздяла.
... Ще седна на тихо в зората на мрака,
ще слушам как тътне, боботи и трака
растежът на дните ми... Стига съм чакала!
Моля, душа, малко ти ме почакай.
© Владислава Генова All rights reserved.
Браво !