Aug 24, 2007, 1:52 PM

Ти си мой и аз съм твоя!

  Poetry
2K 0 23
Ти си мой
и аз съм твоя!
И двама, ний, горим.
Не ни напуска покоя.
В капан.
В сладка болка болим.
Ти си мой,
а твоя е моята любов!
Ние здраво я обвързахме,
в наш невидим обков.
Ти си мой,
а твое е моето тяло!
Не сме грешни.
Разбрах навреме,
че без теб не би оцеляло.
Ти си мой!
Твои са моите мечти.
Свързани сме.
Две влюбени души.
Ти си мой!
Твое е моето сърце.
Приласкавам те.
Чисто и невинно момче.
Ти си мой
и твоя съм аз.
Ти си мой!
Разделяме по равно
любовната власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Вики
  • много ама много е хубаво.грабна ме като го четох...браво
  • Да,аз харесвам Яворов,но не съм забелязала,че по такъв начин ми влияе!!!
    Благодаря все пак за съвета!!!
  • Май четеш много Яворов...Доста от стиховете будят реминисценции с фрагменти и образи от негови творби.Например - "и двама, ний, горим"(твоето) - "и двама ний горим"("Насаме",Яворов).Това си е направо цитат."Твои са моите мечти" - "Мечтата ти е очарована робиня на моята душа/която те зове"("Пръстен с опал"-интерпретация.Харакетрностите на другия - чистота и невинност също напомнят за Яворов."Две влюбени души" - "Две души"...Има малко разнообразие в мотива - тип любовно отношение.Докато при Яворов доминиращ е единия - мъжа или жената,в зависимост от любовното изживяване, в твоето стихотворение се говори за равноправие.Моят съвет е (ако го искаш, разбира се)-опитай се да се дистанцираш от прочетената поезия.
  • Благодаря

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...