Тичам босонога
870
0
3
Тичам босонога из полето,
ръжта ме гали нежно,
в мене върна се детето,
сресано небрежно.
И вятърът в косите ми играе,
нежен аромат довява,
полско цвете, знам, това е,
с красотата си ме омаява.
Ето, виждам и дъгата,
под нея, ако мога, аз ще мина,
желание ще си намислим със децата,
дано се сбъдне догодина.
Тичам босонога из полето,
но тръгна вече си детето...
© Милена Алексиева All rights reserved.
