Тишина...
Събуждам се...
С мисълта за теб.
Минутите текат, убиват бавно,
около мен
е глуха тишина.
Разкъсвана
от тихите стенания
на моята
тъгуваща душа.
Отново мрак, отново болка,
ръка в ръка със самота.
Сърцето ми не сеща пулса,
единствено е жива мисълта.
Къде си?
Питам се отново...
Това е краят ни, нали...
Не!
Ставам! Хайде!
Пребори се!
Във мене силно любовта крещи.
Не се предавай! Съвземи се!
Това е друго май, нали...
Животът силните обича,
затуй и ти такъв бъди.
И пак е тишина около мене...
Блажена, нежна красота.
Очите се затварят уморени,
заспиваш ми
в прегръдката сега.
По стиха на f-31 ( Креми) – „ Тишина...”
© Христо Костов All rights reserved.
