Jan 22, 2006, 10:31 PM

Тишина

  Poetry
981 0 5

Знам има болки...които понасяме
Предателства... и тях ги търпим
Има спомени където се пренасяме
В тъмните нощи...когато не спим

Има ли Любов...която очакваме...
Защото има скръб за която мълчим
И в таз тишината сами осъзнаваме
...Чрез думи човек е лесно раним

Автори: Неизвестен и __ФРЕЕМАН__

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

  • не знам дали е чуждо,но много м харесва Браво! 6 от мен
  • Прави сте
    Имаше нещо в този стих, което ме накара да го развия (тъй като автора е анонимен) надявам се, не сте решили, че съм плагиатствал
  • хубаво звучи, дано наистина не е ... нечие друго
  • Чела съм подобен спомен в нечий лексикон,просто това е малко попроменено.
  • звучи ми страхотно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...