Тленност
Останалото е тъга. И малко думи.
Затварят се вратите постепенно...
Прегракнали от употреба струни.
И аромат на нещо много тленно.
Останалото е безумно тихо. Земно...
Като окапали от старост круши.
Притегля ни Земята безпроблемно.
Излишност някаква ни души.
Останалото е мълчание. Предимно.
Слухът изостря се като мълчим.
Долавя всеки намек зимен
и всеки звук е толкова значим.
Останалото е борба. За още време.
И разпознаване на цветове.
Един художник в мене дреме,
сънува предстоящи светове.
Останалото е тъга... И няма време...
Светът до тленност е ранен!
Но тленността е кратко бреме...
А другото е дълъг ден.
© Рада Димова All rights reserved.
