Ти ме намeри. Малко не е ли късничко, позакъсняло? Да поразрошиш мечтите ми, идваш... Знам! Но днес ми е страшно безветрено. А и мечтите - на всяка съм намерила точното място. На път съм ги сресала. С малко гел и повечко пяна. Да чакат. Ще сбъркаш, ако си мислиш, че с поглед, точно днес ще ме накараш да плача. Бездъждовно ми е. Сълзите отдавна ги няма. Всъщност... Не е истина. Близо са. Скрити зад очилата. Днес ми досажда едно настроение... Безбурно ми е. /Ето пак зад истината се крия./ Та аз отдавна чакам тътени. И ехото чакам да чуя. Позакъснялото. И дъжда - да плисне и умие цветята, които рисувах за теб, на асфалта.
Ех, Веси. За каквото и да пишеш го правиш по неповторим начин. А и думите, които използваш "бездъждовно", "безбурно", "безветрено" внасят своето очарование в стиха. Поздрави от мен...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.