ТОЧНО ДНЕС ЛИ ТРЯБВАШЕ...
Ти ме намeри.
Малко не е ли късничко,
позакъсняло?
Да поразрошиш мечтите ми,
идваш... Знам!
Но днес ми е страшно безветрено.
А и мечтите - на всяка
съм намерила точното място.
На път съм ги сресала.
С малко гел и повечко пяна.
Да чакат.
Ще сбъркаш, ако си мислиш,
че с поглед, точно днес
ще ме накараш да плача.
Бездъждовно ми е. Сълзите
отдавна ги няма.
Всъщност... Не е истина.
Близо са. Скрити зад очилата.
Днес ми досажда едно настроение...
Безбурно ми е. /Ето пак зад истината
се крия./
Та аз отдавна чакам тътени.
И ехото чакам да чуя.
Позакъснялото.
И дъжда - да плисне и умие
цветята,
които рисувах за теб,
на асфалта.
Малко не е ли късничко,
позакъсняло?
Да поразрошиш мечтите ми,
идваш... Знам!
Но днес ми е страшно безветрено.
А и мечтите - на всяка
съм намерила точното място.
На път съм ги сресала.
С малко гел и повечко пяна.
Да чакат.
Ще сбъркаш, ако си мислиш,
че с поглед, точно днес
ще ме накараш да плача.
Бездъждовно ми е. Сълзите
отдавна ги няма.
Всъщност... Не е истина.
Близо са. Скрити зад очилата.
Днес ми досажда едно настроение...
Безбурно ми е. /Ето пак зад истината
се крия./
Та аз отдавна чакам тътени.
И ехото чакам да чуя.
Позакъснялото.
И дъжда - да плисне и умие
цветята,
които рисувах за теб,
на асфалта.
© Веска Алексиева All rights reserved.
