Тогава
През месец май ме няма никъде.
Тогава да ме търсиш, ли реши.
След залез в месеца не никнат,
във шепи дълго стискани звезди.
И няма как сега да ме намериш,
ни в чаша чай, ни в сутрешно кафе,
ни в дума фина, ни в премерена,
ни в смях или сълзичка на дете.
Не ме търси, не бих се случила.
По-скоро бих дошла през есента,
когато горе до комина сгушени,
врабци сънуват лятната роса.
Когато есенните меки цветове
са напоили с топлина очите ми.
Май помни още зимни студове,
прозорците със скреж посипали.
На мен ми трябва да се стопля.
Вали, вали и този май във мене.
Когато облека си есенната рокля
и есенният вятър щом ме вземе,
от нежност полудял да се развихри,
със циганското слънце да ме гали,
във скута ти да мога да притихна,
тогава той при теб ще ме остави.
© Ани Монева All rights reserved.
Поздравления.
