А толкова е тихо във очите ми,
когато стъпките ти отшумяват,
тъгата ми отново се разплита
във гърлото... и ме ограбва.
И толкова боли на зазоряване,
когато се събуждам с дъх за нежност,
а моята ръка осиротяла е,
захвърлена във чуждата небрежност.
И твоята любов е само толкова,
за миг е всичко, после си отива,
и ти си всичко... с вкус на спомен,
от който пак дъхът ми спира...
© Яна Вълчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
