May 28, 2008, 3:27 PM

Толкова... 

  Poetry
881 0 18

А толкова е тихо във очите ми,

когато стъпките ти отшумяват,

тъгата ми отново се разплита

във гърлото... и ме ограбва.

 

И толкова боли на зазоряване,

когато се събуждам с дъх за нежност,

а моята ръка осиротяла е,

захвърлена във чуждата небрежност.

 

И твоята любов е само толкова,

за миг е всичко,  после си отива,

и ти си всичко... с вкус на спомен,

от който пак дъхът ми спира...

 

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??