А толкова е тихо във очите ми,
когато стъпките ти отшумяват,
тъгата ми отново се разплита
във гърлото... и ме ограбва.
И толкова боли на зазоряване,
когато се събуждам с дъх за нежност,
а моята ръка осиротяла е,
захвърлена във чуждата небрежност.
И твоята любов е само толкова,
за миг е всичко, после си отива,
и ти си всичко... с вкус на спомен,
от който пак дъхът ми спира...
© Яна Вълчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
