Толкова въздишки
В навечерието на ония пролетни въздишки,
от разлюбените вехти клони,
претръпваш ли пред мемоара от капризни нишки,
от въздуха раздран, когато спомени се ронят...
... и когато вечер сънят не те спохожда,
защото вратата остро се затръшва...
Когато музата се връща от разходка,
като песен за надежда, де в ушите ти се пръсва...
Претръпваш ли, когато в утрото се луташ,
защото уморил си се от вечерните клетви.
Кажи ми, трудно ли се вмъкваш
в уставите на изповеди, дето не са верни?
И често ли се случва да се лъжеш?
А ти знаеш ли как да вярваш на лъжи?
Аз научих се да съм безкрупулна и тъжна...
когато пръсваха се от въздишки толкова мечти.
А ти знаеш ли, че истината е цялостна обида,
когато вярвал си в хиляди огледала...
И знаеш ли после, че всичко двойно ще се взима,
от сляпа вяра в чужди, (не)праведни дела...
Защото ти не знаеш аз къде съм ходила,
когато ти се луташе из оня свят...
И не знаеш колко пъти съм се молила
да ме спасиш от тебе... и от своя ад.
И вечер колко съм претръпвала от твоите въздишки,
не знаеш как със светините съм спорила,
че ти си изтъкан от лъжливи нишки,
като вятъра, който попътен е на кораба...
Не искам и да знаеш, че някога ме имаше.
Не си струва да ме търсиш под липите.
Толкова въздишки има неподминати.
Толкоз свещи негорели палят се сред дните...
от разлюбените вехти клони,
претръпваш ли пред мемоара от капризни нишки,
от въздуха раздран, когато спомени се ронят...
... и когато вечер сънят не те спохожда,
защото вратата остро се затръшва...
Когато музата се връща от разходка,
като песен за надежда, де в ушите ти се пръсва...
Претръпваш ли, когато в утрото се луташ,
защото уморил си се от вечерните клетви.
Кажи ми, трудно ли се вмъкваш
в уставите на изповеди, дето не са верни?
И често ли се случва да се лъжеш?
А ти знаеш ли как да вярваш на лъжи?
Аз научих се да съм безкрупулна и тъжна...
когато пръсваха се от въздишки толкова мечти.
А ти знаеш ли, че истината е цялостна обида,
когато вярвал си в хиляди огледала...
И знаеш ли после, че всичко двойно ще се взима,
от сляпа вяра в чужди, (не)праведни дела...
Защото ти не знаеш аз къде съм ходила,
когато ти се луташе из оня свят...
И не знаеш колко пъти съм се молила
да ме спасиш от тебе... и от своя ад.
И вечер колко съм претръпвала от твоите въздишки,
не знаеш как със светините съм спорила,
че ти си изтъкан от лъжливи нишки,
като вятъра, който попътен е на кораба...
Не искам и да знаеш, че някога ме имаше.
Не си струва да ме търсиш под липите.
Толкова въздишки има неподминати.
Толкоз свещи негорели палят се сред дните...
© Ди All rights reserved.
