Заливат ни реклами и заявки
в предпразничната смешна суета
и хората се щурат като мравки
в очакване на края на света.
Не вярвам, че животът ще престане –
създаден е със толкова любов!
Пророчества, прогнози и закани
безсилни са пред мощния му зов.
Да вдигнем тост за новата година –
за неизменния пореден гост.
Щом отреденото ú време мине,
за следващата пак ще вдигнем тост!
© Валерия Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
