това е краят
До тук беше... свърши се,
навън е мрачно... стъмни се,
пуста и студена е нощта,
силно горчива е тази последна сълза.
Поглеждам напред... тъмно е,
поглеждам назад... страшно е,
единственият изход е горе,
няма начин съдбата с мен се пребори.
Предавам се, да, унищожавам се,
измъчвам се, да, убивам се,
отмъщавам на теб, но се задушавам,
не дишам, но отново побеждавам.
Аз съм победител, а така боли,
аз съм отмъстител, а така горчи,
изглежда в сърцето няма място,
за обич, за нежност, за топлина.
Бях нежна, мила, добра
вече не, ти така избра,
сега съм сам-самичка на света,
сега съм зла, вървя на ръба.
Не искам да моля никой за прошка,
не искам да гледам никой в очите,
не искам да мечтая със сърце разбито,
не мога да обичам с душа наранена.
Вече мога да дишам без да обичам,
вече мога да вярвам, че любов няма,
вече мога да мразя, когато поискам,
мога да отмъщавам, изневерявам и наранявам.
Мога да мачкам, така както всички мачкаха мен!!!
© Елен Ривес All rights reserved.
