Apr 19, 2007, 9:22 AM

Транс

  Poetry
653 0 0
Полъх лек, усещаш ли? Гласът ми ехти в твоите нерви.
Галя с очи лицето ти, погледни!
Идвам при теб, чувстваш ли тези усещания неземни?
Говоря ти с дъх, само мълчи!

Затвори очи и се огледай.
Виждаш ли силуетите?
Красиво е! Харесва ли ти?
Ако да, просто ме последвай!
Скришни цветя, кръшни тела зад цвета на баретите.

Моите очи гледат в теб и те разкъсват.
Няма никой при нас. Сами сме.
Ела в хармонията.
Бушува тишина, възбужда ума и очите шума разпръскват.
Няма нищо сега. Изчезна смеха. Почуствай на света иронията!

Тялото ми помръдва от полъх копнеж,
пръска се и се събира.
Всичко, що било е в маски, сега можеш да съзреш,
тук никой какъв да бъде не избира.
Тук при мен истината се вижда.

Говоря ти, а ти си втренчен. Разбиваш оковите на пропадащия  живот.
Всичко пропада, трансът идва и оковава.
Сега разбираме , че това не е просто един скапан период...
... този моментен транс ни спасява.

Сега сме истински и всичко е сега.
Не мърдай. Чуй ме, отдай се на себе си. Чуй истината!
Отвори очи за истинското, за света!
Бушувай и разкъсай. Погледни очите. Събуди се. Аз съм жена - измислената.

Давам ти целувка на смъртта, целувка на живот. Ти си избери!
Давам ти въздишка запалена, въздишка в транс. Ще я запазиш ли?
Нежна като пластелин се пречупвам в твоите ръце. Каква ме искаш? Ти ме промени.
Всичко потъмнява, трансът всичко опропастява. Ще ми устоиш ли?

Давам ти прегръдка нежна и добра. Да не стане после корава и мрачна?
Потъни в този танц. Потъни в любовта. Потъни в моите очи.
Аз съм Дявол, аз съм Бог. Аз съм слаба и опасна.
Аз съм твоите усмивки, аз съм твоите сълзи.

Потъни сега в този транс. Потъвай и се наслаждавай.
Потъни, в бушуващ плам се потопи. Разрушавай и твори.
Побеждавай и губи. Падай и стани, но не се предавай!
Харесва ли ти моят транс. Ако е така. Просто виж моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...