Jan 20, 2008, 5:10 PM

Трепет 

  Poetry
586 0 4


Отбягваш ме!
Защо?
Страх те е, но от какво?

От това да се влюбиш?

Или от това да не се нараниш?

Защо не ми казваш?

Защо мълчиш и таиш в себе си всичко?

Какво те притиска?

Остави се да те водя...

Изживе
й ме...
Искам с теб да б
ъда щастлива,
дори после да се мразя за това,

искам с теб да се почувствам жива!

Какво ще ме питаш?

... Какво искам от теб
ли?...
Да... сега ще ти кажа...

... нежен поглед на изгарящи очи,

        прегръдка силна на
желаещи ръце,
        цел
увка страстна на копнеещи устни,
        щастлива усмивка на
щастливо сърце...
Отда
й се на чувствата си, ако ги имаш...
Послушай сърцето си... докосни ме...

За миг да забравим за всичко,

за миг да сме двама сами,
за миг светът да е наш!

Прегърни ме, спри времето и остани с мен в безкрайността.

Остани да се почувстваме крале на вечността.

Остани да изгоря като факла...

А ако не искаш, прости за тези слова!!!

 

22.10.                                Надя


© Надежда Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??