Sep 10, 2014, 12:44 AM

Тревожност

  Poetry » Civic
435 2 0

Тревожност

 

 

         Тревожат ме често въпроси безброй,

         нахлуват, напират като гневен порой,

         въпроси за съвременната наша бездуховност

         и за възпитателската ни безотговорност.

 

         Защо леко ни купиха?

         Защо с лекота ни превзеха?

         Защо към родното любовта,

         гордостта ни отнеха?

         Защо често отглеждаме деца консуматори?

         Защо на чуждото сме все почитатели?

 

         Къде остана българското родолюбие?

         Къде изчезна българското трудолюбие?

         Кой личен пример на децата дава днес?

         Кой учи ги на труд, уважение, чест?

 

         На модерното нали страстно робуваме,

         вместо книги – компютърни игри купуваме.

         Пред компютъра кротки са децата малки,

         имаме време за кафе и приказки сладки.

 

         Но когато пораснат и станат големи,

         децата ни често създават проблеми.

         На герои от филми и игри подражават,

         дори агресивни понякога стават.

 

         Добре е, че чужди езици децата ни знаят.

         Но родния български дано не забравят!

         В забрава са българските песни и хора.

         Чалга младите пеят: чалга, рап, метъл... Ура!

        

         Кой на български песни да ги научи?

         Учителите за това са, нали ?

         Но в урока по музика как това да се случи?

         Теория, ноти... Песни да пеят? Уви!

 

         А милата ни родна телевизия,

         нали е с нова, модерна визия,

         с филми екшъни, секс и стрелба без умора

         промива мозъците на младите хора.

 

         Навярно разбирате мойта тревога?

         Отговор на въпросите да дам аз не мога.

         На моите тревожни въпроси безброй

         Кой отговор дал би? Моля, кажете ми: кой?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...