Три рози
Ти казваше, че още ме обичаш!...
Но каза ми, че друг ще ме смени.
“Какво тук значи някаква си личност?”
Какво от туй, че ме боли?...
А розите цъфтят на своя храст,
но времето откъсва цветовете.
Поемаш ги стреперещ глас,
защото блика любовта във мъничкото цвете.
Ти вярваше във мен, когато ме обичаше...
Омръзнах ти?! Помръкна вярата ти в мен.
Съдбата ми на скръбен склон приличаше,
но ти не виждаш как се боря с черния си ден!
Три рози, три слънца,
повяхнали, захвърлени в калта…
Едно сърце, една душа,
морето незаслужено изхвърли на брега…
Повяхват малките слънца...
Студен и тъжен е сега света...
Догаря нежната душа,
изгубила във мрака любовта.
А слънцето милиони дни
без мен ще багри върхoвете…
Но аз те моля, остани!!!
Остани и съживи повяхналото цвете!...
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
