Feb 14, 2013, 11:05 AM

Трифон Зарезан

  Poetry
3.5K 0 14

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

 

Рано стана Трифон тая заран,

топла булка в ложето остави,

надроби си винена попара,

позапретна виснали ръкави,

 

резна с ножа едър къс сланина,

после две-три пръчки твърд суджук,

не забрави пуста медовина,

тежко вино, рибица и лук,

 

че на лозето с дружина

ще разплачат не една лоза,

за да има догодина

повече от таз′ сега.

 

Да е сито младо, старо,

да обича, да почита Бог,

както пръчката лозарят

реже, за да текне нов живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...