тръгвам си...

тръгвам си,
за да мога да простя..
всяка обида,
всяка неправда..
тръгвам си,
за да осъзная сега,
че утре може
да не те видя...
тръгвам си,
макар и със рани,
ще търся любовта
във друг,
за тебе не искам
да чувам,
дори да ти чувам смехът...
не ме интерсува дали
си щастлив,
та ти нарани ме...
тръгвам,
чуй ме сега,
и за последно помни ме...
душата бе като птица,
а ти я плени,
сърцето бе свободно,
но без жалост го рани..
ръцете бяха свободни,
но ти ги окова
и щом откъснах се от плена,
видях тебе в кръвта..
тръгвам си,
за да мога да продължа,
да вървя напред
със вдигната глава...
тръгвам си,
и макар да искам да стоя,
ако трябва тази - нашта пейка,
ще я изгоря...