Ту ме има, ту ме няма,
чезна сред облаци от дим,
после като прилива прииждам,
стаявам се в сърцето ти (невидима съм).
Ту си тук, ту изчезваш -
не мога да те хвана.
Ти си ми копнеж, надежда
и, като блян, недосънувана мечта.
Ту ме има, ту ме няма,
що за гатанка съм аз?
Или просто съм съвсем обикновена -
жена, полудяла от любов по тебе!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
