тя
Тя обичаше едно момче,
но то счупи стъкленото й сърце.
Остави я само с болката тежка
и истинската мъка човешка.
Самотна във нощта
беше останала тя,
изпълнена с тъга
и с желание за смъртта.
Нанякъде загледана
с очите си разплакани,
очакваше лъча надежда
живота мъчен да освети.
Красива беше тя
с тъмна черна коса.
На ангел тя приличаше,
но винаги в черно се обличаше.
Имаше дори крила,
за да лети нейната душа,
но скъсаха се те,
след като той счупи нейното сърце.
Радостта от живота й отне
и усмивката на малкото хлапе,
горчилката в душата
отне й свободата.
След време дълго тежко
появи се отново усмивката
красива и добра,
но раната остана завинаги в нейната душа!
но то счупи стъкленото й сърце.
Остави я само с болката тежка
и истинската мъка човешка.
Самотна във нощта
беше останала тя,
изпълнена с тъга
и с желание за смъртта.
Нанякъде загледана
с очите си разплакани,
очакваше лъча надежда
живота мъчен да освети.
Красива беше тя
с тъмна черна коса.
На ангел тя приличаше,
но винаги в черно се обличаше.
Имаше дори крила,
за да лети нейната душа,
но скъсаха се те,
след като той счупи нейното сърце.
Радостта от живота й отне
и усмивката на малкото хлапе,
горчилката в душата
отне й свободата.
След време дълго тежко
появи се отново усмивката
красива и добра,
но раната остана завинаги в нейната душа!
© Мария Стойкова All rights reserved.
