Тъга...
Тъга...
Беше мрачно, беше тъмно.
Беше тежка нощ...
Гледах тъжно, гледах мудно,
търсех остър нож!
Вървя по прашната пътека,
сълзите падат без утеха...
Домът далеч от мен е вече
и самотата ме обгръща надалече!
През дъждове и през мъгли,
вървя през всякакви беди...
Вървя без път, без светлина,
и бягам от безкрайната тъма...
Студът сковава ми ръцете,
в миг угасват и крилете...
Замръзва и душата плаха,
останала сама в мрака!
В ума ми спомени бушуват
и с болките си се бунтуват...
Вятър забива нокти в сърцето,
а мъката ми се впива в лицето!
Продължавам път далечен!
Изгубих и сълзите вече...
Те падат като капчици роса
и напояват сухата трева...
Дълбоко, вътре в душата,
стаила се е самотата...
Тя чака болката смирено
и моли се усамотено...
© Илияна All rights reserved.
