Сама съм аз на този свят
и пия, както винаги, сама
мъката във алкохола искам да удавя
и се мъча аз да те забравя...

Да забравя твоите очи големи,
казващи ми пак лъжовното "обичам те"
и твоите красиви устни пак засмени,
които в този час на другата заричат се.

Да забравя топлия ти глас,
винаги успяващ да ме разтопи,
косите ти как галих аз
и слънцето как в тях винаги блести.

Но уви, не мога да го сторя,
във сърцето ми огромна дупка зее
и опитвам се със мъката да се преборя
и душата тъжната песен да спре да пее...