Mar 26, 2007, 5:28 PM

Тъжно море

Poetry

938 0 1

Седнала на брега отново,
страдам аз по моята изгубена душа,
искам, но не мога,
следите оставени от теб да залича!

От сърцето ми само пепелта остана,
как можа да го разбиеш тъй жестоко, ми кажи!
Ти имаш ли сърце, се питам,
може ли и теб да те боли?

Единствено морето ме разбира,
единствено морето знае моята съдба,
затова съм тук, на плажа,
сама с моята болезнена тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velina (Велина)

Имаш повторение във втората строфа

2007-03-27T19:20:28+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0