тъмносиньо откровение
По пианото ми плъзна
тъмносиньо откровение.
Вазата очаква радост
в оцветено отражение.
Разум, чувства отделени -
обяснение за нищото.
Бликат ноти от прозрение...
Глъхне музика във липси.
Слънцето пришива кръпки
по живеца на душата,
уморена се загръщам,
преоткрила самотата.
Закъснели силуети -
с малки тайни се намятат.
Плът под каменни раздели
доразкъсва ни сърцата.
Във незнайните импулси
топлината дим разлива,
от заучени преструвки
любовта жонглира криене.
Безразличието давя
в съчинената симфония,
във косите от мечтания
дишат розови подобия.
Пръстите ми тънко галят
мелодичните извивки,
пред лицето ми прогарят
недокоснати клавиши.
Няма го духът - заврян е
в преизподнята на мозъка.
Във очите на пожара -
съвършенството е проза.
© Дакота All rights reserved.
