тъмносиньо откровение
По пианото ми плъзна
тъмносиньо откровение.
Вазата очаква радост
в оцветено отражение.
Разум, чувства отделени -
обяснение за нищото.
Бликат ноти от прозрение...
Глъхне музика във липси.
Слънцето пришива кръпки
по живеца на душата,
уморена се загръщам,
преоткрила самотата.
Закъснели силуети -
с малки тайни се намятат.
Плът под каменни раздели
доразкъсва ни сърцата.
Във незнайните импулси
топлината дим разлива,
от заучени преструвки
любовта жонглира криене.
Безразличието давя
в съчинената симфония,
във косите от мечтания
дишат розови подобия.
Пръстите ми тънко галят
мелодичните извивки,
пред лицето ми прогарят
недокоснати клавиши.
Няма го духът - заврян е
в преизподнята на мозъка.
Във очите на пожара -
съвършенството е проза.
© Дакота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!Поздравления!
-
Прекрасен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
-
"Във очите на пожара -
съвършенството е проза."
Колко е истинно!
Браво момиче!
-
Благодаря ви!
-
Много нежно, омайно...прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в преизподнята на мозъка.
Във очите на пожара -
съвършенството е проза."
Първото, което ми хрумна, след като прочетох целият стих, бе - палитра на художник, изписваща мъдростта на стар бедуин.