Учителка
Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ведри, ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг,
изчезва безшумно всякакъв мрак,
търпеливо преподава урок след урок,
и не жадува за слава и пост висок.
Обичта на учениците е нейна отплата,
че има смисъл животът й на земята,
тъй ден след ден неусетно минава,
но в тях частичка от нея завинаги остава.
Да, тя не блести с ореол от лъскава слава,
но е щастлива и горда, че знания им е дала,
от суетни амбиции за медали не страда,
обичта им е нейната безценна награда.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
