valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Apr 11, 2012, 10:29 AM

Ухае на разплакани куплети 

  Poetry
856 0 17

Денят ми рухна сякаш изведнъж.

Най-хубавото слънце си отиде.

Изля небето тъжния си дъжд.

Душата се затвори като в мида.

 

От силен мъж, превърнах се в дете.

Сълзите ми целуваха лицето,

а спомените - пъстри цветове,

се впиваха кинжално във сърцето.

 

Надгарчаха ми жълтите звезди.

Луната беше тъжна и самотна,

а аз стоях с подпухнали очи

като отвързана в морето лодка.

 

Но как да нарисувам тишина,

щом птици пеят в голите дървета,

а с мисълта, където да се спра,

ухае на разплакани куплети?

 

Отново ме приспива самотата.

В гърдите имам мъртва буца лед.

Животът ми е още по средата.

Далеч сега е бащиният плет...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??