Уличница
И ти ли празни си ръце протягаш,
милостиня да вземеш от нечисти лица,
подритвания и отминавания изживяваш,
в дома ти сами и непланувани деца?
И ти ли огризките събираш
от богаташки пирове и пошли веселби,
да нахраниш жалната си челяд,
да посрещнеш някак идващите дни?
И ти ли нощем тялото сливаш
с магистрали, шосета и места страховити,
по него натежали са допири и гаври,
от негодни мъже с души разбити?
И ти ли пееш за стотинки,
за коматче хляб, за глътчица вода,
защо ли толкоз ниско падна,
като не си сторила никому вреда?
О, мила, та ти дори не плачеш!
Не виниш ли своята женска орисия,
че неволи следват те в галоп,
че душата ти е празна и ограбена кесия?
© Ивелина Паунова All rights reserved.
