Jul 13, 2007, 2:19 PM

Уморена

  Poetry
1.2K 0 19
Преминах през Ада! На клада горях!В самотност се скитах, едва оцелях!Пренесох във жертва душа и сърце!В катрана се къпех... страдание... бе!Потъвах в безвремие, устата крещи!Тлееха въглени в мойте очи! Огледах се!
За всичко опростена, но... от трудните победи уморена!На прага умряха чувствата диви!Жива ли бях? Или мъртва сред живи!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...