Къде ме водиш-аз не зная.
Затварям очи.
Безрезервно аз ти вярвам-странно, нали?
Но ти ме водиш,аз те следвам.
Уморена птица бях, знай.
Да летя от място на място и да търся покой.
Но ето-аз те намерих.
Успокой се, наранено сърце.
То спря да кърви и аз уморена,
заспивам в твойте ръце.
© Ванина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
