Feb 1, 2007, 2:20 PM

УМОРИХ СЕ...

  Poetry
1K 0 6
Уморена съм от болка и лъжи,
от непрестанните несгоди и беди.
Уморена съм от живота студен
и от това, че не остана нищо в мен.

Като птици детските мечти
отлетяха нейде в небесата.
Оставиха само бледи следи
да тлеят дълбоко в душата.

Ах, как искам пак да съм дете,
тичащо волно по пътища прашни,
взиращо се в синьото небе,
лишено от мисли грешни и страшни!

Уморих се да съм голяма...
да живея в "живота-измама".
Уморих се от всичко, което опознах,
съжелявам, че прогледнах и прозрях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....