Feb 1, 2007, 2:20 PM

УМОРИХ СЕ...

  Poetry
1K 0 6
Уморена съм от болка и лъжи,
от непрестанните несгоди и беди.
Уморена съм от живота студен
и от това, че не остана нищо в мен.

Като птици детските мечти
отлетяха нейде в небесата.
Оставиха само бледи следи
да тлеят дълбоко в душата.

Ах, как искам пак да съм дете,
тичащо волно по пътища прашни,
взиращо се в синьото небе,
лишено от мисли грешни и страшни!

Уморих се да съм голяма...
да живея в "живота-измама".
Уморих се от всичко, което опознах,
съжелявам, че прогледнах и прозрях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....