уморих се
Седиш пред мен
а сякаш че те няма,
горчи дъхът ми
думите ме давят.
Не мога да ти кажа
твърдо ”сбогом”
от теб не мога
да откъсна поглед.
По стъпките
на мислите се лутам.
Изгубвам се
тъмнееща - НЕскъпа.
В гърдите ми
сърцето ще се пръсне -
в пустинното
на ледена безпътност.
Съдбовна нишка
праг пред нас изсече,
поряза със камшик
смехът в лицето.
Студено е наоколо.
Усещам...
Два айсберга сме
призрачно далечни.
Под спомените
болни са тревите,
душата ми
във камък ще изстине.
Какво да кажа -
с въздуха притихвам ...
Да страдам - уморих се,
уморих се...
© Дакота All rights reserved.
