Седиш пред мен
По стъпките
на мислите се лутам.
Изгубвам се
тъмнееща - НЕскъпа.
В гърдите ми
сърцето ще се пръсне -
в пустинното
на ледена безпътност.
Съдбовна нишка
праг пред нас изсече,
поряза със камшик
смехът в лицето.
Студено е наоколо.
Усещам...
Два айсберга сме
призрачно далечни.
Под спомените
болни са тревите,
душата ми
във камък ще изстине.
Какво да кажа -
с въздуха притихвам ...
Да страдам - уморих се,
уморих се...
© Дакота All rights reserved.
Поздрави!