Уморих се да живея!
Уморих се да живея в болници,
да ме "гощават" с болнична храна.
Поболях се от животоспасяващи химиотерапии,
сега само лежа и чакам смъртта.
Най-близките ми хора са сестри и доктори,
но и тях не искам да ги виждам в този ден.
Системи пробождат ме отвсякъде,
игли забиват се жестоко в мен.
Болестта неканена не иска да си иде,
тормози до несвяст моето сърце.
А то, горкото, бързо-бързо бие,
не иска, не трябва да умре.
Уморих се да бъда дух без тяло,
жива, дишаща, но без душа.
С какво толкова съгреших пред Бога,
че такава участ ме връхлетя.
Уморих се, нямам вече и надежда,
спирам с непрестанните молби.
Всичко свърши и безвъзвратно загина,
всичко, дори и безкрайните сълзи.
Уморих се и днес да те очаквам,
а обеща завинаги да поддържаш любовта.
Уморих се, а нещастието ме изгаря,
в болницата, обгърната от самота.
да ме "гощават" с болнична храна.
Поболях се от животоспасяващи химиотерапии,
сега само лежа и чакам смъртта.
Най-близките ми хора са сестри и доктори,
но и тях не искам да ги виждам в този ден.
Системи пробождат ме отвсякъде,
игли забиват се жестоко в мен.
Болестта неканена не иска да си иде,
тормози до несвяст моето сърце.
А то, горкото, бързо-бързо бие,
не иска, не трябва да умре.
Уморих се да бъда дух без тяло,
жива, дишаща, но без душа.
С какво толкова съгреших пред Бога,
че такава участ ме връхлетя.
Уморих се, нямам вече и надежда,
спирам с непрестанните молби.
Всичко свърши и безвъзвратно загина,
всичко, дори и безкрайните сълзи.
Уморих се и днес да те очаквам,
а обеща завинаги да поддържаш любовта.
Уморих се, а нещастието ме изгаря,
в болницата, обгърната от самота.
© Ванина All rights reserved.
