Стоя с наведена глава и мисля за това, кога изгубих любовта?

А мога ли да се спася от тази празна самота и на каква цена?

Какво готов съм да продам и няма ли да ме е срам?

Мислите са оковите на човечността и трудно се живее със вина,

че заради страха, можеш да запратиш душата си във вечна тъмнина!

Но стига вече с таз печал, чийто плод във мене и узрял.

Светът е пълен със тъга и никой не би оцелял, ако се беше той предал!