Усмихнати са очите ти
Усмихнати ме гледаха очите ти,
събрали щастието на света,
погали ме със мекотата на косите си
и с тях ме скри от хорска суета.
Всечувстващо ме стопляше сърцето ти,
избрало с любовта ми да живее,
препращаше сигнали към душата ми,
от щастие я караше да пее.
Разбити на парченца са сълзите ти,
родени от далечни тъжни спомени,
изтривам ги със усмивки от лицата ни,
въздишки след красива нощ отронени.
Усмихнати са винаги очите ти,
дори когато болката сърцето ти раздира,
усмихват се и знаят, че е временна,
от любовта ми всяка болка в теб умира.
Щастливи са на сутринта очите ти,
попили нежността на влюбени стенания,
усмихнато ме галят и целуват ме,
красиви са и пълни със сияние.
© Христо Костов All rights reserved.
