Усмивка в тъжен ден
Залепна ми устата от лъжи.
И не иска да ми служи. За награда
сърцето ми самотно пак тъжи.
Камък е заседнал. И не пада.
Как да се отърся? Със сълзи
не мога за секунда да забравя
това, което ти ми причини.
В мене е, каквото и да правя.
Страшно е да страдаш. И боли.
Но търся лято в идващата есен.
И зная - някой ден, дори и ти,
загледана във двете ми очи,
от моята усмивка ще се стреснеш.
И не иска да ми служи. За награда
сърцето ми самотно пак тъжи.
Камък е заседнал. И не пада.
Как да се отърся? Със сълзи
не мога за секунда да забравя
това, което ти ми причини.
В мене е, каквото и да правя.
Страшно е да страдаш. И боли.
Но търся лято в идващата есен.
И зная - някой ден, дори и ти,
загледана във двете ми очи,
от моята усмивка ще се стреснеш.
© Валери Шуманов All rights reserved.
