Душата ми ще преведеш отвъд, а лилиите в тъмното ще плачат. Лодкарю, не протакай- дълъг път очаквам с нетърпение, но влачат водите Летини косите си от скръб и черни капчици като от оникс светят. Как искам да ги пипна! Те...кървят... и знам, докосна ли ги- всичко ще забравя. Душата ще изстине в мъртва плът... Не! Искам още малко да си спомням за слънцето, за нежната любов, за устни топли, за ръце-лиани, за болката, за всичко изживяно... Как искам ... още малко да си спомням... Но- време е и тъй е по-добре... По дяволите! С шепите ще пия- вода ли?! Кръв ли дяволско сърце във тази бездна през артериите си влива, та толкова горчи като пелин... Горчи,но как опиянява! Горчива е тук сладката забрава! Усмихваш ми се?! Имаш ли лице или е маска, отразена от водата това, което свети... Не... и не... и не... Въпросите са забранени тука и няма да те питам- все едно е. Душата ми ще преведеш отвъд, а асфодели в тъмното ще плачат... Предела минах, свършва дълъг път... Спокойна съм... Не ме бави, водачо!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.