Устни от вълни
"разгадай тази Енигма, Краси"
Ръка ми подаде в нощта,
с устни докосна леда...
Болка от топене, простенах.
Топи се тъмния лед,
роди се от болка... Любовта.
Пламък от сълзи потече,
ледът в мен за теб гореше.
Безумие от страст...
в душата дълбае...
пласт след пласт...
Прилив си ти...
помете стръмния бряг
Дишам в дъха ти...
Давя се в забранения грях.
Вече сме едно...
Телата се преплитат.
От завист Бог небето дере.
Душите ни се впиват...
нови светове във нас...
... се пробуждат.
Океанът днес си ти,
косите ти вълни...
в душата се разбиват.
Последна глътка въздух...
дари ми я с устни от вълни.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
