Устни от вълни

Mar 16, 2007, 4:38 PM

Poetry

638 0 4

"разгадай тази Енигма, Краси" Ръка ми подаде в нощта, с устни докосна леда... Болка от топене, простенах. Топи се тъмния лед, роди се от болка... Любовта. Пламък от сълзи потече, ледът в мен за теб гореше. Безумие от страст... в душата дълбае... пласт след пласт... Прилив си ти... помете стръмния бряг Дишам в дъха ти... Давя се в забранения грях. Вече сме едно... Телата се преплитат. От завист Бог небето дере. Душите ни се впиват... нови светове във нас... ... се пробуждат. Океанът днес си ти, косите ти вълни... в душата се разбиват. Последна глътка въздух... дари ми я с устни от вълни.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Романтик (Христо Костов)

2007-03-17T09:32:37+02:00

Чудесен стих си написал!!!
Поздрави!!!
velina (Велина)

2007-03-16T21:45:17+02:00

Браво! И този стих е много хубав!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-16T17:44:22+02:00

Хубаво!
{YcMuBkA} (Усмивка)

2007-03-16T16:57:06+02:00

Прелестен стих!Браво!/6/